12 окт. 2011 г., 18:56
Есенно ми е.
Обичам да вали.
Меланхолия тихо нашепва,
с най-нежните, тъжни слова.
И после се чува отнякъде екот
за пропуснат шанс,
разпиляност и умореност една.
Слънцето нежно погалва,
вятърът хладно струи,
в мислите жадно се гонят
изживени, неизживени сълзи.
Спират за дълго на прага ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация