Есенно...
721
0
5
Есенно ми е.
Обичам да вали. Меланхолия тихо нашепва, с най-нежните, тъжни слова. И после се чува отнякъде екот за пропуснат шанс, разпиляност и умореност една. Слънцето нежно погалва, вятърът хладно струи, в мислите жадно се гонят изживени, неизживени сълзи. Спират за дълго на прага умислено, разсеяно мълчат. После се изплъзват, тихо пробягват и следват своя път познат.септември 2011 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© З. Райкова Всички права запазени
