9 dic 2015, 8:04

Есенно настроение

599 0 7

Вечерните камбани се събуждат

от кървавия залез на деня.

И есента отново се пробужда -

дохожда вечер даже и в съня.

 

А лятото през портите изтича

надолу по дъждовните реки.

Несетно от баирите се свлича

палитра цветна в мокрите лъки.

 

И аз потъвам в цветовете живи,

разпръснати от цветната дъга.

И даже горе във местата диви

разстила, божем, есента снага.

 

Земята се покрива със килими

от най-прекрасните ù цветове.

И радостите - вече споделими,

ме пращат скришом в други светове.

 

И сякаш бавно, леко и полека

над нивите се стеле тишина.

А по разкалена от днес пътека

усещам леден дъх на зимнина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Димитър,Елица и Евелина!
    Радостен съм, че харесвате написаното!Сърдечни поздрави от мен
    и хубав ден!!
  • !!!
  • Много цветно, образно и въздействащо...
    Поздравления, Ники!
  • Чудно,чудно,чудно.Бравос майсторе
  • Благодаря Ви, Анастасия,Валери,Младене и Цветелина!
    Есента е хубав сезон и в буквален и в преносен смисъл!Много въздийстваща е като метафора!Желая ви хубав и спокоен ден!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...