9.12.2015 г., 8:04

Есенно настроение

592 0 7

Вечерните камбани се събуждат

от кървавия залез на деня.

И есента отново се пробужда -

дохожда вечер даже и в съня.

 

А лятото през портите изтича

надолу по дъждовните реки.

Несетно от баирите се свлича

палитра цветна в мокрите лъки.

 

И аз потъвам в цветовете живи,

разпръснати от цветната дъга.

И даже горе във местата диви

разстила, божем, есента снага.

 

Земята се покрива със килими

от най-прекрасните ù цветове.

И радостите - вече споделими,

ме пращат скришом в други светове.

 

И сякаш бавно, леко и полека

над нивите се стеле тишина.

А по разкалена от днес пътека

усещам леден дъх на зимнина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Димитър,Елица и Евелина!
    Радостен съм, че харесвате написаното!Сърдечни поздрави от мен
    и хубав ден!!
  • !!!
  • Много цветно, образно и въздействащо...
    Поздравления, Ники!
  • Чудно,чудно,чудно.Бравос майсторе
  • Благодаря Ви, Анастасия,Валери,Младене и Цветелина!
    Есента е хубав сезон и в буквален и в преносен смисъл!Много въздийстваща е като метафора!Желая ви хубав и спокоен ден!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...