Вечерните камбани се събуждат
от кървавия залез на деня.
И есента отново се пробужда -
дохожда вечер даже и в съня.
А лятото през портите изтича
надолу по дъждовните реки.
Несетно от баирите се свлича
палитра цветна в мокрите лъки.
И аз потъвам в цветовете живи,
разпръснати от цветната дъга.
И даже горе във местата диви
разстила, божем, есента снага.
Земята се покрива със килими
от най-прекрасните ù цветове.
И радостите - вече споделими,
ме пращат скришом в други светове.
И сякаш бавно, леко и полека
над нивите се стеле тишина.
А по разкалена от днес пътека
усещам леден дъх на зимнина.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Радостен съм, че харесвате написаното!Сърдечни поздрави от мен
и хубав ден!!