15 sept 2016, 18:15

Есенно обичане

  Poesía » Otra
1K 2 9

Не си отивай! Я поспри,

огледай се в сълзите на листата,

отронени от полъха на вятъра 

дочакъл с неохота есента си.

 

Не си отивай! Поседни,

в тревата мека, кехлебарен спомен

за горещи устни в летни дни,

прокраднал се в мъглата непоканен.

 

Не си отивай! Остани! 
Любов, не тръгвай!
Не, не ставай минало!
Днес мрачно е в душата 
...и вали,
но сърцето знае как есенно да те обича!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Стоименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не си отивай,прости ми ти!
    Виж сълзите по листата,
    отронени лица,смутени
    Не тръгвай рано,приседни
    в тревата окосена!
    Чуй гласа на бедните неща,
    н
    Сърце и две,три сълзи,
    помниш ме нали!!!
  • Днес мрачно е в душата
    ...и вали,
    но сърцето знае как есенно да те обича! ......Красиво е есенното обичане!
  • Хубаво...
  • " но сърцето знае как есенно да те обича"
    Браво!!!!!!!
  • Сърцето...то знае да страда но и да обича.
    Харесах!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...