Есенно обичане
Не си отивай! Я поспри,
огледай се в сълзите на листата,
отронени от полъха на вятъра
дочакъл с неохота есента си.
Не си отивай! Поседни,
в тревата мека, кехлебарен спомен
за горещи устни в летни дни,
прокраднал се в мъглата непоканен.
Не си отивай! Остани!
Любов, не тръгвай!
Не, не ставай минало!
Днес мрачно е в душата
...и вали,
но сърцето знае как есенно да те обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Стоименова Всички права запазени
