20 nov 2013, 7:59

Есенно откровение

  Poesía » Otra
815 0 3

 

Красива е... не се описва лесно...

ту нежна е, ту дива като хала,

в миг потапя ме във луда цветност,

а после се облива в сълзи цяла.

Залива ме с морета от лъчи

останали от лятното сбогуване,

рисува пламнали след дъждове дъги,

не ми оставя време за тъгуване.

Избухва във ръцете ми като заря

(калейдоскоп от греещи мечтания),

а водопади от танцуващи листа

ми пишат във небето обещание...

Червено, златно, пурпурен разкош

преливат се в палитрата ù на художник,

светът променя се и не по-лош

от лятото останало във спомена.

 

Обичам я във всичките ù цветове,

със дъждовете, с падащите листи,

в косите ми заплела ветрове

и панделки от мигове лъчисти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...