Есенно откровение
Красива е... не се описва лесно...
ту нежна е, ту дива като хала,
в миг потапя ме във луда цветност,
а после се облива в сълзи цяла.
Залива ме с морета от лъчи
останали от лятното сбогуване,
рисува пламнали след дъждове дъги,
не ми оставя време за тъгуване.
Избухва във ръцете ми като заря
(калейдоскоп от греещи мечтания),
а водопади от танцуващи листа
ми пишат във небето обещание...
Червено, златно, пурпурен разкош
преливат се в палитрата ù на художник,
светът променя се и не по-лош
от лятото останало във спомена.
Обичам я във всичките ù цветове,
със дъждовете, с падащите листи,
в косите ми заплела ветрове
и панделки от мигове лъчисти.
© Биляна Битолска All rights reserved.
