20 jul 2018, 17:29

Есенно писмо

  Poesía
446 0 0

ЕСЕННО ПИСМО

 

Пиша ти късно. Много добре го зная.
Отмина лятото и е късна гола есен.
Отдавна беше – неочакван края.
Отдавна замлъкна недопятата песен.

 

Ветровете топли бързо изстинаха
и смразиха до клетка сърцето ми.
Всички радости в него погинаха.
Остана клето зрънце в ръцете ми.

 

Малка частица от твоята обич бе то.
Като в дом, в сърцето си го поставих
и то стана цяло, вселена, кълбо.
В недосънувани целувки се оставих.

 

В себе си те носих в шеметните дни,
за да ме погалиш нощем и погледам
в онези – твоите блестнали очи,
с които в любовта ти се оглеждам.

 

Постилах ти легло от спомени скъпи.
На него простора, вселени, редях
и онези тежки осиротели сълзи,
които по тебе като кърви излях.

 

Живях те дълго, но не те изживях.
Ти мен с друга обич преживя ли ме?
Стихове за тъжната ни обич редях,
но те в тефтера сами си останаха.

 

И писмото ще сложа нежно до тях.
Нека не буди напразно стари духове.
Щастлива единствено с тях бях.
Прости ми! И просто от Бог да ти е!

 

20 07 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...