В носията си пъстроцветна
пристъпва леко есента –
върху разрошени коси
с венец от шарени листа.
Налива гроздето зърна.
А виното отвътре чака
да се превърне в благодат,
да озари сърца и разум.
Годината отнасят птиците
върху крилете си на юг.
И стиховете недописани,
недоизказаните думи...
Ухание на мокра пръст –
най-подходящ парфюм за есента!
Пушек от комини стройно се извива
и пълни празните гнезда...
© Радослава Антонова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »