В носията си пъстроцветна
пристъпва леко есента –
върху разрошени коси
с венец от шарени листа.
Налива гроздето зърна.
А виното отвътре чака
да се превърне в благодат,
да озари сърца и разум.
Годината отнасят птиците
върху крилете си на юг.
И стиховете недописани,
недоизказаните думи...
Ухание на мокра пръст –
най-подходящ парфюм за есента!
Пушек от комини стройно се извива
и пълни празните гнезда...
© Радослава Антонова All rights reserved.
The work is a contestant:
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
