В носията си пъстроцветна
пристъпва леко есента –
върху разрошени коси
с венец от шарени листа.
Налива гроздето зърна.
А виното отвътре чака
да се превърне в благодат,
да озари сърца и разум.
Годината отнасят птиците
върху крилете си на юг.
И стиховете недописани,
недоизказаните думи... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up