posh` (Таня Атанасова)
267 5344
26 sept 2010, 16:45

Есенно възраждане 

  Poesía
907 0 11


Спрелият часовник
на лявата ми китка
се умори да те чака.
И всички бели лястовици
излетяха, изгубили
топлината на дланта ми.
Колко пъти умирах сама
и се раждах в битовата
черна дупка на деня.
И точно тогава - след хиляди
разплакани сънища,
есенният вятър те довя -
щастлив и доволен,
както те бях запомнила.
Очите ти искряха с кожата,
сякаш си бил на екскурзия
до дъгата или другаде,
където няма вина и разкаяние.
И искам нещо да ти кажа,
което като лист от устните
се откъсна и полетя...
Свери си часовника!



© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно!
  • Хубав стих,Пошче...много!
  • Много благодаря!
  • Пош, скорпионке, това е страхотно!
    Радва ме!
    Това с разминаването е направо вселенски въпрос! Не мога да разбера колко естествено им се получава на хората да НЕ се разбират ::)
    По късно ще прочета и други твои
    Успех
  • Есенният вятър явно изпълнява желания! Поздрави за хубавия стих!
  • Много е хубаво, Таня!
  • Колко хубави неща може да довее есенния вятър.
    Само трябва да не носим часовник.

    Хареса ми, Таня!
  • Благодаря на всички!
    Сонче, свежо включване
    Ей, не гледате ли пилотния епизод от новия сезон на "Стъклен дом"?
  • "Свери си часовника.
    Свери го.
    Не с лъскавата опаковка,
    останала след шумен празник,
    на който се опи от надежда,
    а сега още ти горчи.
    Не с вазата в ъгъла,
    някогашен дом на изкуствено цвете,
    от което още има
    вкус на пластмаса в теб.
    Свери си часовника.
    с дъха на морския бриз в косите ми.
    Със златните точици около зениците ми.
    Свери го с душата си."
  • Чак ми се прииска и аз да го кажа! Страхотно!
  • или просто го изхвърли

    гот!
Propuestas
: ??:??