Есенно възраждане
Спрелият часовник
на лявата ми китка
се умори да те чака.
И всички бели лястовици
излетяха, изгубили
топлината на дланта ми.
Колко пъти умирах сама
и се раждах в битовата
черна дупка на деня.
И точно тогава - след хиляди
разплакани сънища,
есенният вятър те довя -
щастлив и доволен,
както те бях запомнила.
Очите ти искряха с кожата,
сякаш си бил на екскурзия
до дъгата или другаде,
където няма вина и разкаяние.
И искам нещо да ти кажа,
което като лист от устните
се откъсна и полетя...
Свери си часовника!
© Таня Атанасова All rights reserved.
)
