Спрелият часовник
на лявата ми китка
се умори да те чака.
И всички бели лястовици
излетяха, изгубили
топлината на дланта ми.
Колко пъти умирах сама
и се раждах в битовата
черна дупка на деня.
И точно тогава - след хиляди
разплакани сънища,
есенният вятър те довя - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up