Sep 26, 2010, 4:45 PM

Есенно възраждане 

  Poetry
1023 0 11
Спрелият часовник
на лявата ми китка
се умори да те чака.
И всички бели лястовици
излетяха, изгубили
топлината на дланта ми.
Колко пъти умирах сама
и се раждах в битовата
черна дупка на деня.
И точно тогава - след хиляди
разплакани сънища,
есенният вятър те довя - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??