10 dic 2006, 9:35

Есента

  Poesía
1K 0 3
Все така след безбройни лета
пак при мене дойде есента...
И невинна до теб пак стоя,
коленича и чакам с молба...

И боли ме, ужасна вина
ме раздира и спира дъха...
Не обичам да бъда сама,
аз от думите твои горя...

Стой така - ти погледай за миг
таз душа, пак потънала в дрипи...
Не, не искам любов в грубостта,
аз не искам насила смеха ти...

Днес и утре ще бъда сама,
но след време, дори след година,
ще открия добрата страна
на любовната мъка лавина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...