katie (Катя Вълчева)
67 83
Dec 10, 2006, 9:35 AM

Есента 

  Poetry
611 0 3
Все така след безбройни лета
пак при мене дойде есента...
И невинна до теб пак стоя,
коленича и чакам с молба...

И боли ме, ужасна вина
ме раздира и спира дъха...
Не обичам да бъда сама,
аз от думите твои горя...

Стой така - ти погледай за миг
таз душа, пак потънала в дрипи...
Не, не искам любов в грубостта,
аз не искам насила смеха ти...

Днес и утре ще бъда сама,
но след време, дори след година,
ще открия добрата страна
на любовната мъка лавина...

© Катя Вълчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??