katie (Катя Вълчева) katie (Катя Вълчева)
66
Dec 10, 2006, 9:35 AM

Есента

  Poetry
1.1K 0 3
Все така след безбройни лета
пак при мене дойде есента...
И невинна до теб пак стоя,
коленича и чакам с молба...

И боли ме, ужасна вина
ме раздира и спира дъха...
Не обичам да бъда сама,
аз от думите твои горя...

Стой така - ти погледай за миг
таз душа, пак потънала в дрипи...
Не, не искам любов в грубостта,
аз не искам насила смеха ти...

Днес и утре ще бъда сама,
но след време, дори след година,
ще открия добрата страна
на любовната мъка лавина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0