10 дек. 2006 г., 09:35

Есента

Поэзия

1.1K 0 3

Все така след безбройни лета
пак при мене дойде есента...
И невинна до теб пак стоя,
коленича и чакам с молба...

И боли ме, ужасна вина
ме раздира и спира дъха...
Не обичам да бъда сама,
аз от думите твои горя...

Стой така - ти погледай за миг
таз душа, пак потънала в дрипи...
Не, не искам любов в грубостта,
аз не искам насила смеха ти...

Днес и утре ще бъда сама,
но след време, дори след година,
ще открия добрата страна
на любовната мъка лавина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ogibel (Огнян Бела)

Винаги след лошото идва добро.Бел.

2007-03-21T18:36:04+02:00
Konstantin (Константин Томов)

тъжно е.........но е красиво.......!

2006-12-21T10:33:05+02:00
moi (Буби)

това е най-хубажото стихотворение на света!

2006-12-18T00:35:08+02:00