katie (Катя Вълчева) katie (Катя Вълчева)
66
10.12.2006 г., 9:35

Есента

1K 0 3
Все така след безбройни лета
пак при мене дойде есента...
И невинна до теб пак стоя,
коленича и чакам с молба...

И боли ме, ужасна вина
ме раздира и спира дъха...
Не обичам да бъда сама,
аз от думите твои горя...

Стой така - ти погледай за миг
таз душа, пак потънала в дрипи...
Не, не искам любов в грубостта,
аз не искам насила смеха ти...

Днес и утре ще бъда сама,
но след време, дори след година,
ще открия добрата страна
на любовната мъка лавина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9