igineva (Ирена Иванова)
68 21
14 sept 2008, 8:51

Есента 

  Poesía » Del paisaje
609 0 2

Есента потропа на вратата
с наметало от пастелни цветове,
устните й грееха в позлата,
във косите й дъхтяха ветрове.

Тихо влезе. В малката ми стая
затанцуваха обрулени листа -
гледаше ме в новата премяна
от стената тъжната гора.

Подът се покри със цветни пръски -
мек килим от огнени слънца.
Дъждовете със несръчни пръсти
се заровиха в смутените сърца.

Есента - кръщелница и майка -
със дъхът си завладее ли света,
в златото на тъжната мозайка
лумват пламъци от красота.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??