Есента
Есента потропа на вратата
с наметало от пастелни цветове,
устните й грееха в позлата,
във косите й дъхтяха ветрове.
Тихо влезе. В малката ми стая
затанцуваха обрулени листа -
гледаше ме в новата премяна
от стената тъжната гора.
Подът се покри със цветни пръски -
мек килим от огнени слънца.
Дъждовете със несръчни пръсти
се заровиха в смутените сърца.
Есента - кръщелница и майка -
със дъхът си завладее ли света,
в златото на тъжната мозайка
лумват пламъци от красота.
© Ирена Иванова All rights reserved.
Да ти е топла и златна есента ти пожелавам!
