igineva (Ирена Иванова)
68 21
Sep 14, 2008, 8:51 AM

Есента 

  Poetry » Landscape
648 0 2

Есента потропа на вратата
с наметало от пастелни цветове,
устните й грееха в позлата,
във косите й дъхтяха ветрове.

Тихо влезе. В малката ми стая
затанцуваха обрулени листа -
гледаше ме в новата премяна
от стената тъжната гора.

Подът се покри със цветни пръски -
мек килим от огнени слънца.
Дъждовете със несръчни пръсти
се заровиха в смутените сърца.

Есента - кръщелница и майка -
със дъхът си завладее ли света,
в златото на тъжната мозайка
лумват пламъци от красота.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??