Есента е дошла
Във края на топлото лято,
на прага стои есента.
Щом слънцето тръгна на заник,
тогаз й отворих врата.
Излязох на двора, не исках
във къщи да съм с есента.
Навънка бе тихо и глухо,
пораснали всички деца.
Останало само´ дървото,
което ги с люлка люля.
Сърцето ми уж бе кораво,
размекна се в капка сълза.
Нали са ми живи и здрави,
отлитнаха в полет на юг.
А ние двама с жена ми
ще срещнем зимата тук!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Горския Todos los derechos reservados
