Във края на топлото лято,
на прага стои есента.
Щом слънцето тръгна на заник,
тогаз й отворих врата.
Излязох на двора, не исках
във къщи да съм с есента.
Навънка бе тихо и глухо,
пораснали всички деца.
Останало само´ дървото,
което ги с люлка люля.
Сърцето ми уж бе кораво,
размекна се в капка сълза. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Развълнува ме невероятното стихотворение на Павел Матев, Млади кончета пият вода...