gothwolf (Християн)
104 227
22 jul 2008, 12:39

Есента, която ни раздели 

  Poesía » De amor
649 0 4

Есента, която ни раздели

 

Имахме всичко – и звезди, и сезони

имахме... Беше всичко за нас,

но когато есента листата подгони,

отне ми едничката страст,

за да ухажвам единствено нея,

за да забравя и звезди, и сезони.

И ето, аз вече спрях да копнея –

и вглеждам се в гари, вагони,

следя кой накъде отпътува

и какво оставя невзето...

Усещам как сама тъгуваш,

забравена там, където

с есента цветна аз се венчах

и тръгнах по есенни пътеки,

за да мога без край да мълча,

да имам оправдание вовеки,

за това, че не посмях на глас

да кажа, че тебе обичам,

че всичката ми отнета страст

е невинна като първо кокиче,

посмяло едва да покълне

след всичкия сняг навалял,

очаквайки страстта да се върне...

Но, уви, сезоните разпилял,

аз за есента се ожених...

на фона на наши звезди.

На нашите сезони изпепелени...

 

Есента завинаги ни раздели!

© Християн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??