Есента, която ни раздели
Есента, която ни раздели
Имахме всичко – и звезди, и сезони
имахме... Беше всичко за нас,
но когато есента листата подгони,
отне ми едничката страст,
за да ухажвам единствено нея,
за да забравя и звезди, и сезони.
И ето, аз вече спрях да копнея –
и вглеждам се в гари, вагони,
следя кой накъде отпътува
и какво оставя невзето...
Усещам как сама тъгуваш,
забравена там, където
с есента цветна аз се венчах
и тръгнах по есенни пътеки,
за да мога без край да мълча,
да имам оправдание вовеки,
за това, че не посмях на глас
да кажа, че тебе обичам,
че всичката ми отнета страст
е невинна като първо кокиче,
посмяло едва да покълне
след всичкия сняг навалял,
очаквайки страстта да се върне...
Но, уви, сезоните разпилял,
аз за есента се ожених...
на фона на наши звезди.
На нашите сезони изпепелени...
Есента завинаги ни раздели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
