gothwolf (Християн)
104 227
Jul 22, 2008, 12:39 PM

Есента, която ни раздели 

  Poetry » Love
648 0 4

Есента, която ни раздели

 

Имахме всичко – и звезди, и сезони

имахме... Беше всичко за нас,

но когато есента листата подгони,

отне ми едничката страст,

за да ухажвам единствено нея,

за да забравя и звезди, и сезони.

И ето, аз вече спрях да копнея –

и вглеждам се в гари, вагони,

следя кой накъде отпътува

и какво оставя невзето...

Усещам как сама тъгуваш,

забравена там, където

с есента цветна аз се венчах

и тръгнах по есенни пътеки,

за да мога без край да мълча,

да имам оправдание вовеки,

за това, че не посмях на глас

да кажа, че тебе обичам,

че всичката ми отнета страст

е невинна като първо кокиче,

посмяло едва да покълне

след всичкия сняг навалял,

очаквайки страстта да се върне...

Но, уви, сезоните разпилял,

аз за есента се ожених...

на фона на наши звезди.

На нашите сезони изпепелени...

 

Есента завинаги ни раздели!

© Християн All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??