28 sept 2009, 2:08

Есента краде 

  Poesía » De amor
710 0 2

Гледам в огледадлото,
но виждам само мен.
Къде си ти, в този мрачен ден?
Изчезна с есента проклета
и остави мен тук, така клета.

 

Викам силно, пак ридая,
къде си ти не зная!
Девет месеца, откакто те няма,
не зная как да те забравя.

 

Даде ми толкова много ти
и нищо не може да го заличи.
Снимката ти силно стискам,
да те забравя аз не искам!
В сърцето ми винаги ще бъдеш ти
независимо колко ме боли!

© Габриела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??