Есента краде
930
0
2
Гледам в огледадлото,
но виждам само мен.
Къде си ти, в този мрачен ден?
Изчезна с есента проклета
и остави мен тук, така клета.
Викам силно, пак ридая,
къде си ти не зная!
Девет месеца, откакто те няма,
не зная как да те забравя.
Даде ми толкова много ти
и нищо не може да го заличи.
Снимката ти силно стискам,
да те забравя аз не искам!
В сърцето ми винаги ще бъдеш ти
независимо колко ме боли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Георгиева Все права защищены
