koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
22 nov 2013, 20:55

Есента на мъжката душа 

  Poesía » Otra
349 0 4

Измъчи го късната есен...

Хербарии от листи направи.

Стопи се животът нелесен

и с времето всичко забрави.

 

Скова се душата му болна

от белия сняг по полето.

Но тя е от радост доволна,

че облак я вика в небето.

 

И боса тя тръгна нагоре

към своя си ангел-хранител.

А светло, небето отгоре

ù стана духовна обител.

 

Снегът я изпрати със болка

и с топли сълзи във капчука.

Направи една обиколка...

и горе на Господ почука.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??