Есента на мъжката душа

22 nov 2013, 20:55

Poesía » Otra

429 0 4

Измъчи го късната есен...
Хербарии от листи направи.
Стопи се животът нелесен
и с времето всичко забрави.
Скова се душата му болна
от белия сняг по полето.
Но тя е от радост доволна,
че облак я вика в небето.
И боса тя тръгна нагоре
към своя си ангел-хранител.
А светло, небето отгоре
ù стана духовна обител. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есента на мъжката душа

Искате да прочетете повече?

Propuestas