Есента на мъжката душа
Измъчи го късната есен...
Хербарии от листи направи.
Стопи се животът нелесен
и с времето всичко забрави.
Скова се душата му болна
от белия сняг по полето.
Но тя е от радост доволна,
че облак я вика в небето.
И боса тя тръгна нагоре
към своя си ангел-хранител.
А светло, небето отгоре
ù стана духовна обител.
Снегът я изпрати със болка
и с топли сълзи във капчука.
Направи една обиколка...
и горе на Господ почука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
