Nov 22, 2013, 8:55 PM

Есента на мъжката душа 

  Poetry » Other
5.0 / 4
427 0 4
Измъчи го късната есен...
Хербарии от листи направи.
Стопи се животът нелесен
и с времето всичко забрави.
Скова се душата му болна
от белия сняг по полето.
Но тя е от радост доволна,
че облак я вика в небето.
И боса тя тръгна нагоре
към своя си ангел-хранител.
А светло, небето отгоре
ù стана духовна обител. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works