koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Nov 22, 2013, 8:55 PM

Есента на мъжката душа 

  Poetry » Other
393 0 4

Измъчи го късната есен...

Хербарии от листи направи.

Стопи се животът нелесен

и с времето всичко забрави.

 

Скова се душата му болна

от белия сняг по полето.

Но тя е от радост доволна,

че облак я вика в небето.

 

И боса тя тръгна нагоре

към своя си ангел-хранител.

А светло, небето отгоре

ù стана духовна обител.

 

Снегът я изпрати със болка

и с топли сълзи във капчука.

Направи една обиколка...

и горе на Господ почука.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??