Измъчи го късната есен...
Хербарии от листи направи.
Стопи се животът нелесен
и с времето всичко забрави.
Скова се душата му болна
от белия сняг по полето.
Но тя е от радост доволна,
че облак я вика в небето.
И боса тя тръгна нагоре
към своя си ангел-хранител.
А светло, небето отгоре
ù стана духовна обител.
Снегът я изпрати със болка
и с топли сълзи във капчука.
Направи една обиколка...
и горе на Господ почука.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
