12 nov 2017, 13:02

Есента не е време за влюбване

1.2K 0 0

 

Тихо стъпвам, любов, скрих в сърцето съня си

с тъжен есенен лист замаскирах следите

тази твоя усмивка, толкова истинска

още пари до болка, отвътре изгаря очите .

Все я виждам, любов - и насън, и наяве

като сянка ме следва, събужда деня ми

и очите ти виждам – толкова сини,

как препускат след мен и пресичат кръвта ми.

Научи ме, любов, как в дъжда да открия

малка капчица обич дошла от сърцето

и без срам, и без свян до край да изпия

тази глътка от грях, скрита в твоето „Обичам те“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...