12 nov 2017, 13:02

Есента не е време за влюбване

1.2K 0 0

 

Тихо стъпвам, любов, скрих в сърцето съня си

с тъжен есенен лист замаскирах следите

тази твоя усмивка, толкова истинска

още пари до болка, отвътре изгаря очите .

Все я виждам, любов - и насън, и наяве

като сянка ме следва, събужда деня ми

и очите ти виждам – толкова сини,

как препускат след мен и пресичат кръвта ми.

Научи ме, любов, как в дъжда да открия

малка капчица обич дошла от сърцето

и без срам, и без свян до край да изпия

тази глътка от грях, скрита в твоето „Обичам те“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...