Есента не е време за влюбване

Тихо стъпвам, любов, скрих в сърцето съня си

с тъжен есенен лист замаскирах следите

тази твоя усмивка, толкова истинска

още пари до болка, отвътре изгаря очите .

Все я виждам, любов - и насън, и наяве

като сянка ме следва, събужда деня ми

и очите ти виждам – толкова сини,

как препускат след мен и пресичат кръвта ми.

Научи ме, любов, как в дъжда да открия

малка капчица обич дошла от сърцето

и без срам, и без свян до край да изпия

тази глътка от грях, скрита в твоето „Обичам те“.