Тихо стъпвам, любов, скрих в сърцето съня си
с тъжен есенен лист замаскирах следите
тази твоя усмивка, толкова истинска
още пари до болка, отвътре изгаря очите .
Все я виждам, любов - и насън, и наяве
като сянка ме следва, събужда деня ми
и очите ти виждам – толкова сини,
как препускат след мен и пресичат кръвта ми.
Научи ме, любов, как в дъжда да открия
малка капчица обич дошла от сърцето
и без срам, и без свян до край да изпия
тази глътка от грях, скрита в твоето „Обичам те“.