s7r (Валери Шуманов)
256 444
24 oct 2008, 8:23

Ескимос 

  Poesía
631 0 6
Боля ме. Като гилза от куршум,
забравена във парещия пясък.
Но когато се разстенах, ти не чу.
Ти не трепна. Ти дори не спря се.

А разкъса ме студеният ти ум.
Час по час. И станах на парчета.
Но сам сред лед направих си иглу -
да може то да спира ветровете...

Казват, че съм станал ескимос.
С палто от обич. С въдица от нежност.
И шепнат, че плетял съм чуден мост,
разваляйки рибарските си мрежи.

И само зов на скитащ албатрос.
По пустеещата арка липсвал залез.
Но дотегнал във душата зъл въпрос:
"Знаеш ли за мен, за мен разбра ли?"

(А боля ме. Като капка от парфюм,
захвърлена с шишенцето в боклука.)
Но разпален да намеря звезден друм,
съм забравил всяка болка или скука.

И казват, че съм станал ескимос.
Ала свършили рибарските ми мрежи.
Но за миг не съм се спрял да вдигам мост,
почти без дъх. Но воден от надеждата...

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надеждата е нашият смисъл!
    Поклон!
  • "Казват, че съм станал ескимос.
    С палто от обич. С въдица от нежност."
    Бъди обич, каквото и да казват и надеждата ще те познае!
  • Силно е! Браво! (п.п. Но... "Който чака само от надежда - приживе не се нарежда" )
  • Аплодирам те, Валери!
  • Надеждите винаги умират последни!
  • не губи надеждата си, Валери! и ти пожелавам някого, с когото да издигаш твоя мост - не бъди самотен прегръдки
Propuestas
: ??:??