Ескимос
Боля ме. Като гилза от куршум,
забравена във парещия пясък.
Но когато се разстенах, ти не чу.
Ти не трепна. Ти дори не спря се.
А разкъса ме студеният ти ум.
Час по час. И станах на парчета.
Но сам сред лед направих си иглу -
да може то да спира ветровете...
Казват, че съм станал ескимос.
С палто от обич. С въдица от нежност.
И шепнат, че плетял съм чуден мост,
разваляйки рибарските си мрежи.
И само зов на скитащ албатрос.
По пустеещата арка липсвал залез.
Но дотегнал във душата зъл въпрос:
"Знаеш ли за мен, за мен разбра ли?"
(А боля ме. Като капка от парфюм,
захвърлена с шишенцето в боклука.)
Но разпален да намеря звезден друм,
съм забравил всяка болка или скука.
И казват, че съм станал ескимос.
Ала свършили рибарските ми мрежи.
Но за миг не съм се спрял да вдигам мост,
почти без дъх. Но воден от надеждата...
забравена във парещия пясък.
Но когато се разстенах, ти не чу.
Ти не трепна. Ти дори не спря се.
А разкъса ме студеният ти ум.
Час по час. И станах на парчета.
Но сам сред лед направих си иглу -
да може то да спира ветровете...
Казват, че съм станал ескимос.
С палто от обич. С въдица от нежност.
И шепнат, че плетял съм чуден мост,
разваляйки рибарските си мрежи.
И само зов на скитащ албатрос.
По пустеещата арка липсвал залез.
Но дотегнал във душата зъл въпрос:
"Знаеш ли за мен, за мен разбра ли?"
(А боля ме. Като капка от парфюм,
захвърлена с шишенцето в боклука.)
Но разпален да намеря звезден друм,
съм забравил всяка болка или скука.
И казват, че съм станал ескимос.
Ала свършили рибарските ми мрежи.
Но за миг не съм се спрял да вдигам мост,
почти без дъх. Но воден от надеждата...
© Валери Шуманов All rights reserved.
)
