Етно

2 jul 2011, 18:00

Poesía » Civil

1344 0 24

Тежки са нощите. Изпепелени.
Въздухът - някой го скри.
Рани от думи зеят по мене,
болка до смърт ме души.
Хайки-ветрища писват на двора,
пушекът пада съдран.
Месецът гладни зъби оголи -
чака човешки курбан.
Дето ме любеха - вече ме стрелят.
Злото не искало ум!
Чедо! - приплакват мама и леля -
Дай да ти леем куршум! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Етно

Искате да прочетете повече?

Propuestas