Етно
Тежки са нощите. Изпепелени.
Въздухът - някой го скри.
Рани от думи зеят по мене,
болка до смърт ме души.
Хайки-ветрища писват на двора,
пушекът пада съдран.
Месецът гладни зъби оголи -
чака човешки курбан.
Дето ме любеха - вече ме стрелят.
Злото не искало ум!
Чедо! - приплакват мама и леля -
Дай да ти леем куршум!
Слънцето, валчесто като родилка,
в разградско утро изгря.
Злоба в сърцето, в зъби - чернилка...
Турските къщи броя.
- Друга е вярата, болката - същата
- милва ме суха ръка.
- Думай след мене (знам, че се кръстиш)
"Хайде, помагай, Аллах!"
Дюлеви устни под фереджето
нижат слова от Коран...
Днес да излъжем Аллаха с Айшето,
утре - му ставам курбан!
© Кети Рашева All rights reserved.
