Jul 2, 2011, 6:00 PM

Етно 

  Poetry » Civilian
1225 0 24

Тежки са нощите. Изпепелени.

Въздухът - някой го скри.

Рани от думи зеят по мене,

болка до смърт ме души.

 

Хайки-ветрища писват на двора,

пушекът пада съдран.

Месецът гладни зъби оголи -

чака човешки курбан.

 

Дето ме любеха - вече ме стрелят.

Злото не искало ум!

Чедо! - приплакват мама и леля -

Дай да ти леем куршум!

 

Слънцето, валчесто като родилка,

в разградско утро изгря.

Злоба в сърцето, в зъби - чернилка...

Турските къщи броя.

 

- Друга е вярата, болката - същата

- милва ме суха ръка.

- Думай след мене (знам, че се кръстиш)

"Хайде, помагай, Аллах!"

 

Дюлеви устни под фереджето

нижат слова от Коран...

Днес да излъжем Аллаха с Айшето,

утре - му ставам курбан!

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??