Katriona (Кети Рашева)
122 7684
2.07.2011 г., 18:00 ч.

Етно 

  Поезия » Гражданска
1224 0 24

Тежки са нощите. Изпепелени.

Въздухът - някой го скри.

Рани от думи зеят по мене,

болка до смърт ме души.

 

Хайки-ветрища писват на двора,

пушекът пада съдран.

Месецът гладни зъби оголи -

чака човешки курбан.

 

Дето ме любеха - вече ме стрелят.

Злото не искало ум!

Чедо! - приплакват мама и леля -

Дай да ти леем куршум!

 

Слънцето, валчесто като родилка,

в разградско утро изгря.

Злоба в сърцето, в зъби - чернилка...

Турските къщи броя.

 

- Друга е вярата, болката - същата

- милва ме суха ръка.

- Думай след мене (знам, че се кръстиш)

"Хайде, помагай, Аллах!"

 

Дюлеви устни под фереджето

нижат слова от Коран...

Днес да излъжем Аллаха с Айшето,

утре - му ставам курбан!

© Кети Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??