Ето...

28 mar 2020, 16:11

Poesía » Otra

1130 4 6

Ето връща се,
хора, тя отново е тук.
Бях изпратил отвъд светлината
И сега се завръща без фанфари, без звук,
Поразително, точно в душата.

Там ще бъде за малко. В осъзнатия грях
Да ни върне, което е взето,
Да запали искрата и тогава без страх,
Тихо да полети към небето.

Ще се срещне с искра друга, незнайно как
Ще извикат и втора, и трета,
И ще дойде и твоята, и този мрак,
Ще се пръсне на малки парчета.

На светът, пълен със самота и сълзи
Някак щастие по му приляга,
А страхът, той е страх, затова да пълзи
Изпратете любов днес.
Веднага!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-03-29T12:46:53+03:00

Хареса ми! Поздравления!
Довереница (Дочка Василева)

2020-03-29T02:23:59+02:00

Прочетох с удоволствие!
ИнаКалина

2020-03-29T01:42:13+02:00

Приятна поезия и с удоволствие чета.
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2020-03-28T23:38:10+02:00

Не че ти е важно, но те чета с интерес, когато попадна на нещо твое.
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-03-28T18:54:20+02:00

Много е хубаво!
Петър1 (Петър Димитров)

2020-03-28T16:45:33+02:00

Хубаво е, Бисере! На моя език, необходимо повече от всякога. Сега.