Ето връща се,
хора, тя отново е тук.
Бях изпратил отвъд светлината
И сега се завръща без фанфари, без звук,
Поразително, точно в душата.
Там ще бъде за малко. В осъзнатия грях
Да ни върне, което е взето,
Да запали искрата и тогава без страх,
Тихо да полети към небето.
Ще се срещне с искра друга, незнайно как
Ще извикат и втора, и трета,
И ще дойде и твоята, и този мрак,
Ще се пръсне на малки парчета.
На светът, пълен със самота и сълзи
Някак щастие по му приляга,
А страхът, той е страх, затова да пълзи
Изпратете любов днес.
Веднага!
© Бисер Бойчев Всички права запазени