Ето днес видях те.
Ти беше както винаги красива,
а нещо в мене пак умря.
И макар че всяка среща с теб ме наранява,
ако ти кажа, че това е края, знай, че е лъжа...
Нямам сили за това.
По-добре убий ме, щом веднъж рани ме
и, моля те, не ме поглеждай, щом минаваш покрай мен,
аз съм само един луд, който за тебе страда,
а всички казват ми да спра, но не мога аз.
Ти сърцето ми открадна и не искаш да го върнеш,
а то ми трябва, за да бъда жив отново.
© Павел Пеев Todos los derechos reservados