Ето днес видях те.
Ти беше както винаги красива,
а нещо в мене пак умря.
И макар че всяка среща с теб ме наранява,
ако ти кажа, че това е края, знай, че е лъжа...
Нямам сили за това.
По-добре убий ме, щом веднъж рани ме
и, моля те, не ме поглеждай, щом минаваш покрай мен,
аз съм само един луд, който за тебе страда,
а всички казват ми да спра, но не мога аз.
Ти сърцето ми открадна и не искаш да го върнеш,
а то ми трябва, за да бъда жив отново.
© Павел Пеев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
