Ето днес видях те.
Ти беше както винаги красива,
а нещо в мене пак умря.
И макар че всяка среща с теб ме наранява,
ако ти кажа, че това е края, знай, че е лъжа...
Нямам сили за това.
По-добре убий ме, щом веднъж рани ме
и, моля те, не ме поглеждай, щом минаваш покрай мен,
аз съм само един луд, който за тебе страда,
а всички казват ми да спра, но не мога аз.
Ти сърцето ми открадна и не искаш да го върнеш,
а то ми трябва, за да бъда жив отново.
© Павел Пеев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
