16.05.2007 г., 14:54

Ето днес видях те

1.4K 0 2
 

Ето днес видях те.

Ти беше както винаги красива,

а нещо в мене пак умря.

И макар че всяка среща с теб ме наранява,

ако ти кажа, че това е края, знай, че е лъжа...

Нямам сили за това.

По-добре убий ме, щом веднъж рани ме

и, моля те, не ме поглеждай, щом минаваш покрай мен,

аз съм само един луд, който за тебе страда,

а всички казват ми да спра, но не мога аз.

Ти сърцето ми открадна и не искаш да го върнеш,

а то ми трябва, за да бъда жив отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и аз съм съгласен с писателче и му благодаря че си е направил труда да даде някаква оценка но все пак аз не съм писател
  • съгласна съм с писателче

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...