Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
15 abr 2017, 8:59

Ето ме!

  Poesía
503 2 7

Ето ме! 

Цяла. Пред теб стоя, 

с туптящо окървавено сърце. 

Изгарящо в огъня. 

 

Ето ме! 

До теб догарям, 

воюваща с проклетото време. 

С дни, часове, минути отмерени в грамове. 

 

Ето ме! 

Тук, както в първия ден. 

Няма разкъсване, 

а сиво, студено предверие. 

 

Ето ме! 

В плашеща тъмнина. 

Само при мен остани! 

И с хазарта е свършено. 

 

Победена смъртта ще отстъпи! 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0