15.04.2017 г., 8:59

Ето ме!

500 2 7

Ето ме! 

Цяла. Пред теб стоя, 

с туптящо окървавено сърце. 

Изгарящо в огъня. 

 

Ето ме! 

До теб догарям, 

воюваща с проклетото време. 

С дни, часове, минути отмерени в грамове. 

 

Ето ме! 

Тук, както в първия ден. 

Няма разкъсване, 

а сиво, студено предверие. 

 

Ето ме! 

В плашеща тъмнина. 

Само при мен остани! 

И с хазарта е свършено. 

 

Победена смъртта ще отстъпи! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...