Ето ме!
Цяла. Пред теб стоя,
с туптящо окървавено сърце.
Изгарящо в огъня.
Ето ме!
До теб догарям,
воюваща с проклетото време.
С дни, часове, минути отмерени в грамове.
Ето ме!
Тук, както в първия ден.
Няма разкъсване,
а сиво, студено предверие.
Ето ме!
В плашеща тъмнина.
Само при мен остани!
И с хазарта е свършено.
Победена смъртта ще отстъпи!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
