Ето ме!
Цяла. Пред теб стоя,
с туптящо окървавено сърце.
Изгарящо в огъня.
Ето ме!
До теб догарям,
воюваща с проклетото време.
С дни, часове, минути отмерени в грамове.
Ето ме!
Тук, както в първия ден.
Няма разкъсване,
а сиво, студено предверие.
Ето ме!
В плашеща тъмнина.
Само при мен остани!
И с хазарта е свършено.
Победена смъртта ще отстъпи!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
