23 ago 2007, 9:32

Ето ме....

  Poesía
1.1K 0 6

Ето ме - цялата твоя,
единствена, вечна.
С сърце от камък изваяно,
душа близка, но и далечна.
Ето ме - цялата твоя,
вземи ме и заведи ме
на остров безлюден, далечен.
Дай ми частица от времето,
миг на утеха и вяра,
вяра в единството, вечното,
в любовта ти, далечната.
Ето ме - цялата твоя
пламък изгарящ,
въглен тлеещ,
вятър неспиращ,
неугасваща свещ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....