23 ago 2007, 9:32

Ето ме....

  Poesía
1.1K 0 6

Ето ме - цялата твоя,
единствена, вечна.
С сърце от камък изваяно,
душа близка, но и далечна.
Ето ме - цялата твоя,
вземи ме и заведи ме
на остров безлюден, далечен.
Дай ми частица от времето,
миг на утеха и вяра,
вяра в единството, вечното,
в любовта ти, далечната.
Ето ме - цялата твоя
пламък изгарящ,
въглен тлеещ,
вятър неспиращ,
неугасваща свещ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...