Aug 23, 2007, 9:32 AM

Ето ме....

  Poetry
1.1K 0 6

Ето ме - цялата твоя,
единствена, вечна.
С сърце от камък изваяно,
душа близка, но и далечна.
Ето ме - цялата твоя,
вземи ме и заведи ме
на остров безлюден, далечен.
Дай ми частица от времето,
миг на утеха и вяра,
вяра в единството, вечното,
в любовта ти, далечната.
Ето ме - цялата твоя
пламък изгарящ,
въглен тлеещ,
вятър неспиращ,
неугасваща свещ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...