Ето ме - цялата твоя,
единствена, вечна.
С сърце от камък изваяно,
душа близка, но и далечна.
Ето ме - цялата твоя,
вземи ме и заведи ме
на остров безлюден, далечен.
Дай ми частица от времето,
миг на утеха и вяра,
вяра в единството, вечното,
в любовта ти, далечната.
Ето ме - цялата твоя
пламък изгарящ,
въглен тлеещ,
вятър неспиращ,
неугасваща свещ...
© Валя Митова Всички права запазени