Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18137
25 ene 2024, 16:54  

Ето, тук съм, човеко, безгрешен 

  Poesía » Filosófica
191 2 7

И събирам пак храброст да взема
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема

пише тихо сълза, но превръща
в сол кристална и капка вода,
всеки опит да се убедя,
че домът непременно е къща,

сред стените ѝ, бялото драска
беззащитните мои очи.
Разум, враг мой, за миг замълчи,
превърни аргументите в ласка.

В този свят – от безумие болен,
неизписано късче небе,
чака стих. Само обич ли бе
тази болка – безсънна отколе?

Ако някак нощта си преглътна,
приседливо коматче е тя.
Аз макар и за ден ще летя,
нека грачи тълпата: — Безпътна!

Ето, тук съм, човеко, безгрешен.
Хвърляй кал! Смелост имаш ли ти?  
Щом науча скръбта да лети,
споменавай ме: — Грешница беше,

но ми липсва усмивката блага
и гневът ѝ ми липсва дори,
ако в ада тя нейде гори,
виждам – дяволи в паника бягат,

че и там тя изписва навярно
всяко кътче на черния ад
и създава, на обич богат,

свят от стихове – дявол да парнат...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ники!
  • Пишеш чудесно, Наде!
    Поезията ти е вълшебство!
  • Е, това вече не е мой проблем. Моите коматчета са приседливи, баклавите - другаде.
  • Разбирам, че това чуваш. Но не разбирам какво искаш да кажеш...
  • Благодаря, за хубавия цитат, Бела. Това чувствам, това пиша, Пенко.
  • Пишеш подсъзнателно. Многото житени зрънца не правят хляб...
  • Слав Хр. Караславов
    ИЗ „КРЕПОСТ ОТ ЛЮБОВ” (1987)
    Човек безгрешен аз не съм видял -
    пред него да стоиме на колене,
    все търсиме под ноктите му кал,
    за да замажем блясъка на гения.
    Във този свят на луди ветрове,
    на топла ласка и жестока казън
    човешките дела са плодове,
    не винаги от червея опазени.
    ....
    ❤️
Propuestas
: ??:??