Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
25 янв. 2024 г., 16:54  

Ето, тук съм, човеко, безгрешен 

  Поэзия » Философская
268 2 6

И събирам пак храброст да взема
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема

пише тихо сълза, но превръща
в сол кристална и капка вода,
всеки опит да се убедя,
че домът непременно е къща,

сред стените ѝ, бялото драска
беззащитните мои очи.
Разум, враг мой, за миг замълчи,
превърни аргументите в ласка.

В този свят – от безумие болен,
неизписано късче небе,
чака стих. Само обич ли бе
тази болка – безсънна отколе?

Ако някак нощта си преглътна,
приседливо коматче е тя.
Аз макар и за ден ще летя,
нека грачи тълпата: — Безпътна!

Ето, тук съм, човеко, безгрешен.
Хвърляй кал! Смелост имаш ли ти?  
Щом науча скръбта да лети,
споменавай ме: — Грешница беше,

но ми липсва усмивката блага
и гневът ѝ ми липсва дори,
ако в ада тя нейде гори,
виждам – дяволи в паника бягат,

че и там тя изписва навярно
всяко кътче на черния ад
и създава, на обич богат,

свят от стихове – дявол да парнат...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??