31 jul 2016, 8:37

Мечта

  Poesía
973 0 0

Когато дойде твоята мечта -

онова Божествено призвание,

почуква на твоята врата 

най-силното някога желание.

Тогава какво?

Ще отворя - за добро или за зло.

Ще отворя и ще я посрещна -

полъха на моята душа,  

не вярвам, че ще бъде грешна -

най-съкровената мечта.

Тихично и търпеливо си е тляла

мойто огънче - искра,

във мене със годините заспала

чакаща да се събуди тя.

И ето неочаквано страданието я подтикна

да излезе, да ми се покаже.

Като най-чист язовир избликна

своята история да ми разкаже. 

И на разговор сърцето викна, 

а то - как да й откаже?

И попита моята мечта сърцето

как могло е тъй да я забрави?

Кое беше важното, заради което

понечило е да я остави?

А сърцето плахо проговори,

че живота грабнал го е изведнъж,

простена то и отговори,

че сълзи заради туй капали са като дъжд.

Преди да каже то, че съжалява

и живота не е като песен,

мечтата безмълвно му прощава,

знаейки, че пътя бил е интересен.

Но сега са тук  ЗАЕДНО - двамина,

борейки се ЗА ЕДНО и също,

неразбирателство между сърце - мечта отмина,

продължават за това, коет им е присъщо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Дичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...