31 jul 2016, 8:37

Мечта

  Poesía
966 0 0

Когато дойде твоята мечта -

онова Божествено призвание,

почуква на твоята врата 

най-силното някога желание.

Тогава какво?

Ще отворя - за добро или за зло.

Ще отворя и ще я посрещна -

полъха на моята душа,  

не вярвам, че ще бъде грешна -

най-съкровената мечта.

Тихично и търпеливо си е тляла

мойто огънче - искра,

във мене със годините заспала

чакаща да се събуди тя.

И ето неочаквано страданието я подтикна

да излезе, да ми се покаже.

Като най-чист язовир избликна

своята история да ми разкаже. 

И на разговор сърцето викна, 

а то - как да й откаже?

И попита моята мечта сърцето

как могло е тъй да я забрави?

Кое беше важното, заради което

понечило е да я остави?

А сърцето плахо проговори,

че живота грабнал го е изведнъж,

простена то и отговори,

че сълзи заради туй капали са като дъжд.

Преди да каже то, че съжалява

и живота не е като песен,

мечтата безмълвно му прощава,

знаейки, че пътя бил е интересен.

Но сега са тук  ЗАЕДНО - двамина,

борейки се ЗА ЕДНО и също,

неразбирателство между сърце - мечта отмина,

продължават за това, коет им е присъщо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Дичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...